Тръмп иска обратно контрола върху авиобаза в Афганистан.

Доналд Тръмп на необявено посещение при американските войски в авиобаза Баграм, Афганистан, по време на първия си мандат като президент, ноември 2019 г.
📸 Снимка: Tom Brenner/Reuters

🇺🇸🇦🇫 Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че страната ще се опита да възвърне контрола над авиобазата Баграм в Афганистан.

Той обясни, че част от мотивите за опита да си върне контрола над базата се дължат на нейната близост до обект, в който Китай произвежда ядрено оръжие, като изрази съжаление, че САЩ не са запазили контрола над нея при изтеглянето на американските сили при бившия президент Байдън.

„Дадохме им го без нищо. Опитваме се да го върнем, между другото“, заяви Тръмп на съвместна пресконференция с британския премиер Киър Стармър.

„Опитваме се да го върнем, защото те имат нужда от неща от нас. Искаме тази база обратно. Но една от причините да искаме базата е, както знаете, че тя е на час път от мястото, където Китай произвежда ядреното си оръжие. Така че много неща се случват, но аз съм много разочарован от факта, че този въпрос все още не е решен“, подчерта той.

По-рано преговорите с талибаните не бяха оповестени. Групировката държи контрола над Баграм след изтеглянето на американските войски от страната през 2021 г. Това беше най-голямата военна база на САЩ в страната.

Тръмп обяви, че щабът на Космическото командване на САЩ се премества в Хънтсвил, Алабама

📸 Снимка: US Army

🇺🇸 Американският президент Доналд Тръмп обяви, че премества щаба на Космическото командване на САЩ (SPACECOM) в Хънтсвил, Алабама.

„Щабът на Космическото командване на САЩ ще бъде преместен в красивото място, наречено Хънтсвил, Алабама, което оттук нататък завинаги ще бъде познато като Ракетния град“, заяви Тръмп на пресконференция. Той посочи, че преместването ще помогне за напредъка на неговия план за всеобхватен щит за противовъздушна и противоракетна отбрана „Златен купол“.

„Голям фактор е и това, че в Хънтсвил Космическото командване ще изиграе ключова роля в изграждането на Златния купол. Както знаете, това ще бъде нещо голямо“, отбеляза той.

Този ход отменя решение на бившия президент Джо Байдън да остави щаба в Колорадо Спрингс, което на свой ред беше предшествано от решение на Тръмп да го премести в арсенала Редстоун точно преди да напусне Овалния кабинет за първи път през януари 2021 г. Заради тези промени такъв ход се очакваше още от избирането на Тръмп през ноември 2024 г.

Решението за базирането на Космическото командване е обект на спор между делегациите на Алабама и Колорадо в Конгреса през последните шест години.

Разследвания през 2022 г. на Инспектората към Пентагона и Сметната палата установяват, че вътрешни проучвания на ВВС в периода 2019-2021 г. са посочили арсенала „Редстоун“ като най-добрия избор според показателите, особено по отношение на разходите. Но разследванията също така разкриха, че висшето военно ръководство е възразило, че негативните ефекти върху бойната готовност не са отчетени адекватно в тези проучвания.

Последващо разследване на Инспектората, публикувано на 15 април, също показа, че решението на Байдън от юли 2023 г. да остави щаба в Колорадо е било въпрос на приоритети. И макар да няма никакви доказателства за злоупотреба, подобен избор неизбежно се разглежда през политическата призма. Алабама е червен щат с доминация на републиканците, а Колорадо е син, като там преобладават демократите.

„Обичаме Алабама. Спечелих го само с около 47 пункта. Не мисля, че това повлия на решението ми, нали?“ пошегува се Тръмп към събралите се около него конгресмени от Алабама. В изборите миналата година Тръмп спечели Алабама с 30,6 пункта.

Той също така критикува властите в Колорадо заради разрешаването на гласуване по пощата, което според него води до „автоматично нечестни избори“.

Преместването на Космическото командване ще бъде сложен процес, особено по отношение на подсигуряването с достатъчно съоръжения, оборудвани за операции от ниво „строго секретно“ нагоре.

Според доклад на Изследователска служба на Конгреса от 12 декември 2024 г. около 1 700 души са пряко назначени в щаба на командването. Освен това около 18 000 военни от съвместните сили са разпределени в седем подчинени структури, базирани в шест щата.

Експертите обаче посочват, че преместването няма да започне от нулата, тъй като ВВС вече са подготвили план за изграждане на щаба на SPACECOM на терен от 60 акра в Редстоун. Военната база, управлявана от армията, вече приютява редица структури: Командването за космическа и противоракетна отбрана на армията, Агенцията за противоракетна отбрана и Космическия център „Маршал“ на НАСА.

Томи Тъбървил, републикански сенатор от Алабама, увери, че предстоящото преместване ще струва на данъкоплатците по-малко, отколкото ако щабът остане в Колорадо.

„Това преместване ще спести на данъкоплатците 480 милиона долара, няма да струва повече. Има готови планове. Ще бъде зад защитна стена в Хънтсвил, щата Алабама, арсенала Редстоун. Там имаме 40 000 души. Имаме ФБР, имаме противоракетна отбрана. Имаме НАСА, Blue Origin и SpaceX. Там е перфектно място за Космическото командване“, заяви той.

САЩ наложи санкции на кубинския лидер Мигел Диас-Канел за „сериозни нарушения на човешките права“.

Шествие на кубински мигранти в подкрепа на многохилядните протести срещу комунистическия режим в островната държава, по улиците на Маями, Флорида, 11 юли 2021 г.
📸 Снимка: Chandan Khanna/Getty Images

🇺🇸🚫🇨🇺 Съединените щати наложиха санкции на кубинския президент Мигел Диас-Канел за участие в „сериозни нарушения на човешките права“, според официално изявление на Държавния департамент на САЩ, публикувано на четвъртата годишнина от общонационалните протести в островната държава на 11 юли 2021 г.

Това е първият случай, когато американското правителство налага санкции на президента на Куба и ръководител на комунистическата партия – цивилна фигура, която беше пропусната в поредица от санкции срещу служители на кубинския режим, наложени както при първия мандат на Доналд Тръмп, така и по време на президента Джо Байдън.

Държавният департамент също така наложи санкции на министъра на отбраната Алваро Лопес Миера и министъра на вътрешните работи Ласаро Алберто Алварес Касас, което означава, че тримата, както и най-близките членове на семействата им, ще получат забрана за пътуване до Съединените щати.

Публичното обявление е извършено съгласно раздел от акта за бюджетни кредити на Държавния департамент за фискалната 2025 г., който гласи, че служителите на чуждестранни правителства, участвали в значителни случаи на корупция или нарушения на човешките права, нямат право да влизат в Съединените щати.

„Съединените щати никога няма да забравят упоритостта на кубинския народ преди четири години, когато той поиска свобода и бъдеще без тирания“, заяви висш служител на Държавния департамент пред Miami Herald. „Администрацията на Тръмп остава твърда в своя ангажимент да държи кубинския режим отговорен за неговите репресивни действия и необузданите му актове на корупция.“

В допълнение, Държавният департамент налага визови ограничения на няколко неуточнени „кубински съдебни и затворнически служители, отговорни за или съучастници в несправедливи арести и изтезания на протестиращите от юли 2021 г.“ Тъй като описаните санкции се наложени според различни правомощия, предвидени от миграционните закони, установяващи поверителност по визови въпроси, администрацията не може да разкрие публично тези, срещу които са насочени санкциите.

Решението на Държавния департамент добавя 11 хотела към списъка му с ограничения за Куба и списъка със забранени места за настаняване в Куба, включващи компании и имоти, свързани с кубинското правителство и военния конгломерат GAESA. Последно санкционираните включват някои луксозни хотели, наскоро построени в Хавана, като „Torre K“.

През 2019 г. при първата администрация на Тръмп, Държавният департамент се позова на подобни правомощия съгласно Закона за бюджета, за да наложи визови ограничения на кубинския лидер Раул Кастро и неговите синове и дъщери. Въпреки това Диас-Канел е действащ президент, което означава, че санкциите ще му попречат да присъства на Общото събрание на ООН, което е правил на няколко пъти през 2018 и 2023 г. заедно със съпругата си Луис Куеста. Мандатът му начело на Куба изтича през 2028 г.

Генерал Лопес Миера, който ръководи Министерството на революционните въоръжени сили на Куба, не можеше да пътува до Съединените щати и преди последните санкции, тъй като през 2021 г. президентът Байдън го добави към списък със „специално определени граждани“ заради ролята му в „масовите арести и фиктивни процеси“ в отговор на протестите на 11 юли същата година.

Дни преди да напусне поста си през януари 2021 г. президентът Тръмп също наложи санкции на Алварес Касас съгласно Закона за отчетност на правата на човека Global Magnitsky и го добави към списъка със специално определени граждани.

Байдън: Всеки, който си мисли, че Путин ще спре дотук, е просто наивен.

🇺🇸 Бившият президент на САЩ Джо Байдън определи опитите на администрацията на Доналд Тръмп да накара Украйна да отстъпи от своите територии на Русия като „съвременно умиротворяване“. Той направи това в интервю за BBC – първото такова след напускането на Белия дом.

Говорейки от Делауеър в понеделник, Байдън заяви, че руският президент Владимир Путин вярва, че Украйна е неразделна част от Русия, предупреждавайки, че „всеки, който си мисли, че ще спре е просто наивен“, визирайки евентуалните бъдещи ходове на Путин ако получи част от украинската територия като част от мирно споразумение за край на войната в Украйна.

Интервюто излиза в седмицата, в която съюзниците отбелязват 80 години от Деня на победата в Европа. Байдън изрази тревога, че връзките между САЩ и Европа се разпадат при управлението на Тръмп – развитие, което според него „би променило съвременната история на света“.

Бившият президент беше попитан за собствената си политика спрямо Украйна и за решението му да се оттегли от надпреварата за преизбиране през 2024 г., след слабото си представяне в телевизионен дебат, което породи съмнения относно годността му и предизвика криза в Демократическата партия.

В същото време говорителят на Белия дом Стивън Чунг атакува Байдън в социалните мрежи и го нарече „позор“ и посочи, че интервюто показва „загуба на умствени способности“ – думите, които предизвикаха полемика.

Байдън обясни, че е напуснал надпреварата в момент, когато неговата партия вече е имала добър кандидат, и че решението е било трудно, но правилно.

По темата за отношенията със съюзниците, Байдън осъди остро изказванията на Тръмп за връщане на контрола върху Панамския канал, придобиване на Гренландия и превръщане на Канада в 51-ви щат: „Какво, по дяволите, става тук? Чий президент говори така? Това не сме ние.“

Запитан дали е предоставил достатъчна подкрепа на Украйна не само за да се защити, но и да победи Русия, Байдън заяви: „Дадохме им всичко, от което се нуждаят, за да опазят своята независимост. Бяхме готови да отговорим по-агресивно, ако Путин отново настъпи.“

Освен това Байдън беше особено критичен към изказванията на настоящия вицепрезидент Джей Ди Ванс и министъра на отбраната Пийт Хегсет, подкрепящи мирен план, включващ запазването на руските завоевания. Ванс обяви, че „и двете страни ще трябва да отстъпят територия, докато Хегсет определи връщането на границите от 2014 г. като „нереалистично“.

„Това е съвременно умиротворяване“, заяви Байдън, правейки паралел с провалилата се политика на британския премиер Невил Чембърлейн спрямо Хитлер в навечерието на Втората световна война.

Байдън допълни, че се опасява от загуба на доверие в американското лидерство сред европейските партньори, особено ако Украйна бъде принудена да отстъпи земи – ход, който според него може да провокира отстъпки от страни в НАТО, граничещи с Русия.

Той осъди натиска, оказван от администрацията на Тръмп срещу украинския президент Володимир Зеленски, в т.ч. телевизионната среща в Овалния офис, по време на която Тръмп и Ванс отправиха остри публични критики. „Стори ми се недостойно за Америка“, каза Байдън.

Байдън защити и значението на международните съюзи, заявявайки: „Не разбирам как те не виждат, че в съюзите има сила. Те ни спестяват пари.“

Относно първите 100 дни от втория мандат на Тръмп, белязани от вълна от изпълнителни заповеди и съкращения, Байдън заяви: „Ще оставя историята да прецени това. Не виждам нищо тържествено.“

Чистка на Пентагона, насочена към програма за расова справедливост, засегна хиляди исторически снимки.

🇺🇸 Министерството на отбраната на САЩ отмени програмата за „многообразие, справедливост и приобщаване“, по силата на изпълнителна заповед, подписана от президента Доналд Тръмп в първия му ден начело на страната, 20 януари 2025 г.

Програмата продължи точно четири години, след като беше въведена в първия ден на администрацията на Джо Байдън от изпълнителна заповед № 13985 „Насърчаване на расова справедливост и подкрепа за недооценените общности чрез федералното правителство“.

Като част от нейната отмяна беше маркирана за премахване база данни, съдържаща над 26 000 военни снимки. Чистката засегна редица исторически справки, които поради една или друга причина съдържат "gay" във файловото си име.

Един такъв пример е "Enola Gay", името на стратегическия бомбардировач Boeing B-29 Superfortress, кръстен на Enola Gay Tibbets, майката на пилота, полковник Пол Тибетс.

На 6 август 1945 г., по време на финалния етап на Втората световна война, той става първият самолет, хвърлил атомна бомба по време на война. С кодовото название "Little Boy", тя е насочена към японския град Хирошима, който е унищожен на три четвърти в резултат на удара.

"Enola Gay" участва и в подготовката на атаката в Нагасаки три дни по-късно, където е пусната втората атомна бомба, но тогава изпълнява само разузнавателни функции.

След войната Enola Gay се завръща в Съединените щати, където се експлоатира от армейския аеродром Розуел, Ню Мексико. През май 1946 г. той е изпратен до Куаджалейн за ядрените опити на Operation Crossroads в Тихия океан, но не е избран да направи теста на атола Бикини.

По-късно същата година е прехвърлен към института Смитсониън, където прекарва дълги години паркиран във въздушни бази, изложен на времето и ловци на сувенири, преди да бъде разглобен през 1961 г. и складиран в съоръжение на института в Суитланд, щата Мериленд.

През 80-те години на миналия век групи на ветерани участват в призив към Смитсониън да изложи самолета, което довежда до ожесточен дебат относно излагането му при липсата на подходящ исторически контекст.

Пилотската кабина и носовата част на самолета са изложени в Националния музей на въздухоплаването и космоса (NASM) за 50-ата годишнина от бомбардировките през 1995 г., на фона на обществена полемика. От 2003 г. насам целият самолет е реставриран и изложен в центъра на Стивън Ф. Удвар-Хейзи на NASM.

Последният оцелял от екипажа му, Теодор Ван Кърк, почина на 28 юли 2014 г. на 93-годишна възраст.

Зеленски заяви, че „не е готов“ да сключи сделка за минералите със САЩ.

🇺🇦⚔️🇺🇸 Украинският президент Володимир Зеленски „не е готов“ да сключи споразумение за минералите със Съединените щати, повдигайки въпроси относно исканията американските искания, на фона на задълбочаващ се разрив между двете страни, съобщи източник пред AFP в събота.

Администрацията на президента Тръмп оказва натиск върху украинските власти да предоставят на преференциален достъп на компаниите от САЩ до огромните минерални ресурси на Украйна като компенсация за военната помощ от десетки милиарди долари, получена от Вашингтон по време на управлението на предходния американски президент Джо Байдън.

В петък съветникът по националната сигурност на Тръмп прогнозира, че скоро украинският лидер ще подпише сделката, но нейните рамки не бяха оповестени публично, а Зеленски отхвърли всяко споразумение, което би означавало „продажба“ на страната му.

„Президентът не е готов да приеме проекта в сегашната му форма, а ние все още се опитваме да направим някои промени и да добавим конструктивност“, посочи пред AFP украински източник, близък до въпроса.

Киев изисква всяко споразумение, подписано със САЩ, да включва гаранции за сигурност, докато се бори с продължаващата руска инвазия, която утре навършва три години.

Полемиката около споразумението идва на фона на задълбочаващ се разрив между Вашингтон и Киев, в комбинация със завой в политиката на Байдън за безусловна подкрепа за Украйна, който Тръмп извърши докато в същото време отправи дипломатически предложения към Кремъл.

В сряда републиканският президент нарече Зеленски „диктатор“ и го призова да „действа бързо“, за да сложи край на войната, едва ден след разговорите на високо равнище между американски и руски официални лица в Саудитска Арабия, които бяха проведени зад гърба на Киев.

„Що за партньорство е това?“

Съединените щати бяха най-важният финансов, военен и политически поддръжник на Украйна, откакто Русия предприе своята пълномащабна инвазия срещу страната през февруари 2022 г.

Висш украински служител отбеляза пред AFP в петък, че въпреки напрежението преговорите за възможно споразумение продължават, като след посещението си в Киев по-рано през седмицата специалният пратеник на Белия дом за конфликта Кийт Келог похвали Зеленски като „смел“.

Но исканията на Тръмп и войната на думи между него и Зеленски разтърсиха Украйна, която все още е изправена ежедневно пред безмилостни руски бомбардировки и отстъпва бавно на Москва на фронтовата линия.

Тръмп подчерта в интервю за американския канал Fox News, излъчено миналата седмица: „Искам парите ни да бъдат осигурени, защото харчим стотици милиарди долари“.

„Искам си го обратно. И им казах, че искам еквивалента: редкоземни елементи на стойност 500 милиарда долара, например.“

Украйна се възпротиви на обявената от американския президент цена, която според анализатори не съответства на публикуваните данни за военната и хуманитарна помощ, предоставена на Киев от Съединените щати.

На 20 януари 2025 г. Държавният департамент на САЩ разкри, че след пълномащабното нахлуване Вашингтон е предоставил военна помощ в размер на 65,9 милиарда щатски долара.

Институтът Кил, икономически изследователски орган със седалище в едноименния германски град, обобщи, че в периода от 2022 г. до края на 2024 г. Щатите са предоставили 114,2 милиарда евро финансова, хуманитарна и военна помощ – с 64 милиарда евро военна помощ.

„Няма американски задължения в споразумението по отношение на гаранции или инвестиции, всичко за тях е много неясно и искат да извлекат 500 милиарда долара от нас“, каза украински източник пред AFP за предложената сделка за минералите.

„Какво партньорство е това? И защо трябва да дадем 500 милиарда долара, няма отговор“, разкри източникът, споделяйки че Украйна е предложила поправки.

Спорът между партньорските страни ескалира в критичен момент от конфликта, в навечерието на тригодишнината от руската агресия.

Министерството на отбраната на Руската федерация заяви по-рано днес, че въоръжените му сили са превзели село Новолюбовка, разположено в Луганска област, която е почти напълно под руска окупация.

NYT: Тръмп трябва да изкове мирно споразумение за Украйна при своите условия, а не по тези на Путин.

Украинският президент Володимир Зеленски с тогавашния кандидат за президент на САЩ Доналд Тръмп в Ню Йорк през септември 2024 г.
📸 Снимка: Julia Demaree Nikhinson/Associated Press

🇺🇦🤝🇺🇸 Мирът в Украйна, поставящ Америка на първо място, трябва да постигне нещо повече от това да спре сраженията: той трябва да възстанови американското доверие, да демонстрира американското надмощие и да гарантира, че Москва няма да си позволи да нападне повторно Украйна или съседите си от НАТО.

Той трябва да увеличи американските способности за възпиране на Китай, Северна Корея и Иран.

Това трябва да бъде мирът на Америка. А Владимир Путин се оказва препятствието за този мир – и това продължава вече повече от десетилетие.

През 2014 г. той нахлу в Украйна, за да наложи волята си на независима държава, която смята, че той трябва да контролира.

Когато инвазията му се провали, той се обърна към преговори, за да прекрати битката, използвайки отчаянието на Запада. Споразумението Минск II за „прекратяване на огъня“ беше изцяло в полза на Путин, но той пак не остана доволен.

Окуражен от катастрофалното изтегляне на президента Байдън от Афганистан, руският диктатор реши да нахлуе отново през февруари 2022 г., опитвайки се да грабне цяла Украйна. И се провали още веднъж.

И сега отново той иска да използва преговорите като инструмент за налагане на волята си над тази на Доналд Тръмп, Украйна и Европа.

От 2021 г. насам руският диктатор заяви многократно исканията си, а именно да лиши Украйна от правото да бъде независима държава и да има своята идентичност – и на практика Украйна да бъде част от Русия.

Неговият ултиматум, който оправдава продължаващата близо три години пълномащабна инвазия, изисква смяна на законната власт в Киев, демилитаризация на страната и пермаментен неутралитет, връщане на НАТО към границите му от 1997 г. и налагане на ограничения на Съединените щати за това какво могат да правят по т.нар. Източен фланг на НАТО.

Оттогава исканията на руския диктатор непрекъснато се увеличават, включвайки признаването на незаконното руско анексиране на украинските области Херсонска, Запорожка, Донецка и Луганска, включително тези части от тях, в които руската армия никога не е стъпвала.

Желанието на Путин е за „мир“ във Версайски стил, който ще остави украинската армия напълно безпомощна срещу бъдеща руска атака.

Освен това Путин се опитва да диктува на Тръмп условията на преговорите, отхвърляйки всякакви дискусии с Украйна, чието правителство счита за нелегитимно (и чието право на съществуване той отрича), и изисква преговори единствено със Съединените щати.

Той твърди, че ще преговаря без „предварителни условия“, но в същото време настоява преговорите да започнат с изискванията, които вече е поставил, и без никакви отстъпки от негова страна.

Всичко това има за цел нещо повече от сключването на добра сделка за Украйна: целта тук е Тръмп да признае Путин за равностоен, а Русия като велика сила, наследник на Съветския съюз.

Действията на Путин имат за цел да създадат впечатлението, че Тръмп търси мир, който Путин би могъл да даде, гола игра на власт, която цели да смъкне Съединените щати до нивото на Русия.

Администрация на президента Тръмп трябва категорично да отхвърли подобни опити за унижение и неблагоприятния мир, който е единственият възможен резултат от преговори при подобни условия.

Самочувствието на Путин се подхранва от вярата му, че той върви към победата във военен план. Администрацията на Байдън, заета с овладяването на ескалацията и постоянните „отстъпки“, така и не успя да подкопае това заключение – пропускайки да забележи, че именно нейната безпомощност насърчава Путин да продължи да върви към пълната победа.

Тук в Америка дискусиите за това колко територия трябва да отстъпи Украйна не взимат предвид факта, че Путин винаги е изисквал повече от просто земя.

Американците, които повтарят, че перспективата за разширяване на НАТО е провокирала руската агресия през 2022 г., пренебрегват изявление, направено от самия Путин, според което Джо Байдън е обещал да държи Украйна извън алианса поне за десетилетие.

Тези аргументи извеждат Украйна като проблем, а превантивните украински отстъпки като негово решение. Украйна призна публично, че на този етап не може да настоява да си върне международно признатите територии със сила, но въпреки това претенциите на Путин продължиха да нарастват.

Време е да признаем, че Путин е основният проблем.

Администрацията на Тръмп трябва да съсредоточи усилията си върху налагането на волята си върху Путин и блокирането на опитите му да наложи своята воля на Вашингтон. Тя трябва да му отнеме искането да преговаря при неговите условия и вместо това да настоява САЩ и техните съюзници да водят преговорите между Русия и Украйна като две равнопоставени суверенни страни.

Новата президентска администрация трябва да отхвърли исканията на Путин, според които Украйна трябва да отстъпи територии, които контролира в момента, а в същото време трябва да изисква Русия да върне териториите, от които Украйна се нуждае, за да може да се защити в бъдеще.

Трябва да настоява за правото на украинската държава на независимост, както и да разполага с въоръжени сили по своя преценка, които да бъдат достатъчни за възпиране на евентуална нова руска агресия.

И трябва да защити правото на Америка да създава и укрепва съюзи по свой избор, чрез двустранни споразумения или приемане на нови страни-членки на НАТО.

Американците могат и трябва да решават сами какви ангажименти да предложат на Украйна и която и да е друга държава, но не трябва да позволяват на Путин или поредния самозабравил се диктатор да определя какво можем и какво не можем да правим.

За да бъде принуден Путин да седне на масата и да започне преговори при условията на Тръмп, ще трябва да го накараме да признае, че не може да спечели военно - и че Съединените щати не биха изоставили Украйна, така както Байдън изостави Афганистан.

Това от своя страна ще изисква откриването на креативни начини за продължаване и увеличаване на военната помощ за Украйна, и то без американският данъкоплатец да бъде натоварван допълнително – и в действителност има много начини това да бъде постигнато.

Ще са необходими търпение и решителност, за да се принуди Путин да бъде този, който иска мир.

Ето как президентът Тръмп може да осигури истински и дълготраен мир, който ще постави край на войната и то при неговите условия – и как Съединените щати могат да докажат, че отново са онзи надежден и безкомпромисен съюзник, чийто имидж ги превърне в лидер на световната сцена.

САЩ инвестирали тайно 1,5 милиарда долара в украинската индустрия за производство на дронове.

📸 Снимка: Nicole Tung / The New York Times

🇺🇸🤝🇺🇦 Администрацията на Джо Байдън разсекрети една последна информация за това как е помогнала на Украйна: отчет за нейната тайната подкрепа, която е оказала за подпомагане на индустрията на военните дронове в страната.

Американски служители заявиха в четвъртък, че са направили сериозни инвестиции в Украйна, с които да положи основите и да разшири собственото си производство дронове, докато се опитва да спре настъплението на по-добре оборудваната и далеч по-многобройна армия на Русия.

Голяма част от американската помощ за украинската армия, включваща милиарди долари в ракети, системи за противовъздушна отбрана, танкове, артилерия и обучение, беше обявена на широката общественост. Но друга част до голяма степен остана забулена в тайни.

Тя включва съдействие в разработката на ново поколение дронове и революционизиране на начина, по който се водят битките на фронтовата линия, според американски служители.

Иновациите в украинската безпилотна индустрия бяха приветствани като трансформиращи, но подкрепата на Съединените щати донякъде остана недоразбрана. В допълнение към техническата подкрепа, Вашингтон е похарчилл значителни финансови средства, включващи поне 1,5 милиарда долара, изпратени миналия септември, за да стимулират украинското производство на безпилотни системи, ракзриха официални лица.

Джейк Съливан, съветник по националната сигурност на Белия дом, посочи, че подкрепата е имала „истинско стратегическо въздействие“ върху хода на войната.

„Видяхме как дроновете стават все по-ключови за битката в Украйна и ще бъдат такива за всички бъдещи битки“, заяви Съливан в изявление в четвъртък.

Усилията на САЩ се изразяват в пари за подпомагане на производителите на дронове и закупуване на части. САЩ също изпратиха на терен представители на своите разузнавателни служби, които да помогнат за изграждането на украинската програма, споделят запознати.

В интервю от по-рано тази седмица директорът на ЦРУ Уилям Бърнс се позова индиректно на подкрепата, оказана от неговата агенция за украинската програма за дронове.

„Мисля, че нашата разузнавателна подкрепа помогна на украинците да се защитят“, заяви той. „Не само в споделянето на разузнавателна информация, но и в подкрепа на някои от системите, които са толкова ефективни.“

Белият дом разсекрети информацията за руските планове за инвазия в Украйна преди тя да се случи. По време на войната официалните лица редовно разсекретяваха информация за ирански и севернокорейски оръжейни доставки за Русия.

Съливан изтъкна, че опитите с дронове започват след първото контранастъпление на украинците през есента на 2022 г., когато станаха ясни пределите на конвенционалните способности на Украйна.

Усилията се ускоряват по време на подготовката за второто контранастъпление през 2023 г. което в крайна сметка претърпя неуспех, до известна степен заради руската употреба на дронове.

Контраофанзивата от 2023 г. беше труден урок, според американски служители. Руски безпилотни самолети атакуваха предоставени от Съединените щати и европейските страни танкове и бронирани машини, докато се опитваха да се придвижат из минните полета в Запорожка област.

След провала на контраофанзивата американската подкрепа за украинската индустрия за дронове се увеличава главоломно и с идеята да помогне на Киев да надгради и развие своя потенциал в тази посока. В допълнение към финансовата помощ, администрацията на Байдън работи за изграждане на връзки между американските технологични гиганти и украински производители на безпилотни системи.

Миналата есен Пентагонът отпусна 800 милиона долара за производство на дронове на територията на Украйна, които бяха използвани за закупуване на компоненти за дронове, както и за финансиране на производствения процес. Когато президентът на Украйна Володимир Зеленски посети Белия дом през септември, Джо Байдън сподели, че допълнителни 1,5 милиарда долара ще бъдат инвестирани по това направление.

В четвъртък американски служители изразиха увереност, че въпросните инвестиции са направили украинските дронове значително по-ефективни и смъртоносни, отбелязвайки, че морските дронове на Украйна са унищожили една четвърт от Черноморския флот на Русия, докато дроновете, които украинските защитници разположиха на фронтовата линия, са помогнали изключително за забавяне на руското настъпление.

Съливан подчерта, че стремежът към изграждане на украинската индустрия за безпилотни системи е предоставил „безценни уроци“, които администрацията на Джо Байдън е пристъпила да интегрира и в отбранителната индустрия на Съединените щати.

Джо Байдън разкри разговор между него и Нетаняху за ударите срещу Газа.

🇺🇸🤝🇮🇱 Американският президент Джо Байдън разкри разговор, който е имал с израелския министър-председател Бенямин Нетаняху малко след клането, извършено от палестинската групировка Хамас на 7 октомври 2023 г., в което му заявява: „Не можете да бомбардирате безмилостно тези общности“.

В интервю за MSNBC той сподели, че тогава Нетаняху го е контрирал с аргумента, че американците са използвали ядрени бомби срещу цивилни през Втората световна война.

„Но затова измислихме ООН“, отвръща му американският президент.

„И той направи легитимен аргумент, неговата гледна точка, и каза: „Вижте, това са хората, които убиха моите хора“, разказа Байдън и допълни, че не вярва, че Нетаняху е задържал преговорите за постигане на сделка с терористичната група за спиране на огъня и освобождаване на заложниците за сметка на собствените си политически интереси.

„Наистина мисля, че той е в позиция, в която дори сега е необходима много смелост и да поеме тази коалиция, която има, защото те могат да го изгонят от поста утре“, сподели отиващият си президент на Съединените щати.

Канцеларията на израелския министър-председател потвърди по-рано днес, че преговарящите екипи на Израел и Хамас са подписали сделката в катарската столица Доха. Кабинетът по сигурността  на Израел се е събрал тази сутрин, за да одобри споразумението.

Снощи министърът на националната сигурност Итамар Бен Гвир обяви, че неговата крайнодясна партия ще напусне правителството, ако сделката бъде приета.

Джо Байдън ще облекчи санкциите срещу Куба.

🇺🇸🤝🇨🇺 Джо Байдън ще облекчи санкциите срещу Куба като част от широк набор от стъпки в последните си дни като американски президент, които очаква да доведат до освобождаване на политическите затворници в Хавана.

Байдън отменя няколко твърдолинейни ограничения, въведени от администрацията на Тръмп при първия му мандат начело на страната, които включват планираното премахване на Куба от списъка с държавни спонсори на тероризма, както и отмяната на ограничения за някои финансови операции от страна на лица, свързани с кубинското правителство и въоръжени сили.

Стъпките са свързани с очакваното от Куба освобождаване на “значителен” брой политически затворници след преговори между комунистическите власти в островната държава и представители на Католическата църква.

Куба беше изправена пред остри критики от правозащитни групи, САЩ и ЕС след арестуването на стотици протестиращи след бунтовете на 11 юли 2021 г. в най-мащабната си репресивна кампания след революцията на Кастро през 1959 г.

Стъпката, предприета от Байдън само дни преди да напусне поста, бележи първото прекъсване на политиката на санкции срещу Куба, допринесли за една от най-тежките икономически кризи там. Решението вероятно ще бъде отменено още следващата седмица, след встъпването в длъжност н Доналд Тръмп и номинирания за държавен секретар Марко Рубио.

Рубио, чиито родители напускат Куба и заживяват в изгнание малко преди революцията на Фидел Кастро в края на 50-те години, отдавна е привърженик на санкциите срещу комунистическата власт. Утре той ще се яви за изслушване пред комисията по външни отношения на Сената, където се очаква да спомене кубинските си корени.

Петимата живи американски президенти се събраха, за да изпратят Джими Картър.

🇺🇸🪦 Стотици опечалени, сред които и петимата живи американски президенти, се стекоха в Националната катедрала във Вашингтон, за да почетат паметта на 39-ия американски президент Джими Картър.

Погребението на Джими Картър успя да събере заедно и петимата живи президенти на Съединените щати, както и много други политически фигури във Вашингтон, които дойдоха, за да изпратят за последно най-дълго живелия американски президент, който почина на 29 декември на 100-годишна възраст.

Погребението в четвъртък е последната почит, която ще бъде отдадена на покойния Картър, с което приключва шестдневната процедура. Погребални служби и церемонии се проведоха в Капитолия на САЩ, Президентския център на Картър в Атланта, както и в родния му град Плейнс в Джорджия.

Доналд Тръмп и Барак Обама бяха забелязани в интензивен разговор преди траурната церемония. Двамата бяха политически врагове, но сега изглеждаха спокойни един с друг, а камерата на няколко пъти ги хвана да разговарят в добро настроение.

Те бяха заобиколени от други президентски фигури, включително бившия президент Джордж Буш-младши, бившия вицепрезидент Майк Пенс, бившия президент Бил Клинтън, бившата първа дама и държавен секретар Хилари Клинтън, президента Джо Байдън и вицепрезидента Камала Харис.

След службата останките на покойния президент ще бъдат отнесени в Плейнс, Джорджия за частна церемония и погребение.

Байдън беше близък приятел на Картър и ще изнесе реч на службата в катедралалата. Той заяви, че покойният президент е бил негов „скъп приятел“, похвали характера му и отбеляза рекорда му като най-дълго живялият американски президент, както и хуманитарната му дейност, продължила повече от четири десетилетия след напускането на президентския пост.

„Това, което намирам за изключително у Джими Картър обаче, е, че милиони хора по целия свят, по целия свят, също чувстват, че са загубили приятел, въпреки че никога не са го срещали“, отбеляза Байдън. „Това е така, защото Джими Картър е живял живот, измерван не с думи, а с делата му.“

Джо Байдън е обсъждал сценарии за атака срещу ядрените съоръжения на Иран.

📸 Изображение: The Economist

🇺🇸⚔️🇮🇷 Съветникът по националната сигурност на Белия дом Джейк Съливан е провел среща с президента Джо Байдън, на която му е представил варианти за потенциална атака срещу ядрените съоръжения на Иран, в случай че се е доближил до създаването на атомна бомба преди 20 януари.

Това съобщи американският новинарски уебсайт Axios, допълвайки, че срещата се е провела преди няколко седмици, но останала в тайна до този момент.

Американски удар срещу ядрената програма на Иран би бил доста авантюристичен ход точно в периода на “куцата патица”, дори от президент, обещал да не позволи на Иран да разработи ядрено оръжие, тъй като по този начин рискува да предаде нов конфликт на своя наследник. Байдън не е давал зелена светлина за удари по време на срещата и не го е правил оттогава, според изданието.

Президентът и неговият екип по национална сигурност са обсъдили различни варианти и сценарии по време на съвещанието, състояло се преди около месец, но до окончателно решение така и не се е стигнало, според източниците.

Според неназован американски служител, запознат с казуса, срещата в Белия дом не е предизвикана от постъпването на нова разузнавателна информация, нито е имала за цел да доведе до окончателен отговор „да“ или „не“ от страна на Байдън.

Вместо това, тя е била част от дискусия за „разумно планиране на сценарий“ от администрацията на президента Байдън, в случай че Иран предприеме стъпки като обогатяване на уран до 90% чистота в дните преди 20 януари.

Друг източник увери, че в момента в Белия дом не се водят активни дискусии относно възможни военни действия срещу иранските ядрени съоръжения.

Някои от високопоставените съветници на Байдън твърдят, че две тенденции – ускоряването на ядрената програма на Иран и отслабването на Иран и неговите подставени лица във войната им с Израел – заедно дават на Байдън императив и възможност да нанесе удар.

Някои служители, включително Съливан, смятат, че влошаването на противовъздушната отбрана и ракетните способности на Техеран, заедно със значителното отслабване на неговите прокси сили в региона, са подобрили шансовете за успешен удар и в същото време са намалили риска от иранско отмъщение и регионални ескалация. В същото време обаче Съливан не е давал никакви препоръки по въпроса на Байдън, а единствено е обсъдил планирането на сценарий.

Според съобщенията, Байдън се е фокусирал върху въпроса за спешността и дали Иран е предприел стъпки, оправдаващи драматичен военен удар по-малко от месец преди новоизбраният американски президент Доналд Тръмп да встъпи в длъжност.

Иран отдавна отрича, че търси ядрено оръжие и многократно е уверявал, че ядрената му програма е само и единствено за граждански цели. През последните месеци няколко бивши и настоящи ирански служители обаче говориха публично за възможността за промяна на ядрената доктрина на страната.

„Можете да погледнете публичните изявления на ирански официални лица, които се промениха през последните няколко месеца, след като им бяха нанесени стратегически удари, и повдигнаха въпроса: Трябва ли да променим нашата доктрина в даден момент? Фактът, че това се случи публично е нещо, което трябва да се разгледа изключително внимателно“, заяви Съливан на конференция в Ню Йорк преди две седмици.

На същото събитие Съливан предположи, че ударите, нанесени на Иран и неговите подставени лица през последната година, могат да са го накарали да търси ядреното оръжие. „Това генерира избор за противник, който може да е доста опасен и това е нещо, за което трябва да останем изключително бдителни, докато вървим напред“, каза той.

Ударите с ATACMS и Storm Shadow по руска територия са намалили наполовина руските удари с ФАБ.

🔍 Източник: Агентство

🇷🇺💥🇺🇦 Руските атаки срещу Украйна с управляеми авиационни бомби са намалели наполовина, откакто западните партньори позволиха на Киев да извършва атаки с ракети с голям обсег по цели на руска територия, съобщи на 12 декември независимото руско издание Агентство, позовавайки се на доклади от Генералния щаб.

Американският президент Джо Байдън даде зелена светлина на Украйна да атакува руска територия с тактическите балистични ракети ATACMS в средата на ноември. Съобщава се, че в рамките на дни Киев е извършил и първите атаки по руска територия с британските Storm Shadow.

Руските въздушно-космически сили извършиха тежки атаки с управляеми бомби срещу Украйна в периода между 1 и 20 ноември, според ежедневни актуализации от Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна. През този период Русия е хвърляла най-малко 100 управляеми авиационни бомби на ден, с изключение само на един ден.

Според докладите на Генералния щаб, тези числа са намалели значително след 20 ноември. Русия хвърли 138 управляеми бомби на 20 ноември, отбелязвайки последния случай, когато е атакувала Украйна с над 100 авиационни бомби само за денонощие.

Руските самолети са изстреляли значително по-малко управляеми бомби по цели в Украйна през първите 12 дни на декември. Броят на бомбите надхвърли 50 само за пет дни, според Генералния щаб. Средният брой бомби на ден вече е 40 или по-малко.

Оливър Александър, анализатор на разузнаването с отворен код (OSINT), каза, че спадът вероятно се дължи на заплахата от ракетни атаки с голям обсег на руските летища.

Руските военни може да са били принудени да преместят своите самолети Су-34 на повече от 600 километра от фронтовата линия, за да избегнат удари от ATACMS, засягащи „поддръжката, честотата и часовете на полетите“, написа той в публикация на профила си в X.

Управляемите авиационни бомби са прецизни боеприпаси, които имат по-малък обсег от ракетите, но са много по-евтини за производство. Украинският лидер Володимир Зеленски лобира агресивно за разрешения за удари на далечни разстояния, за да бъдат атакувани руски военни летища на фона на засилващите се въздушни атаки.

САЩ ще подкрепят нови сирийски лидери, които защитят жените и се откажат от тероризма.

📸 Снимка: Spc. Andrea Notter/US Army

🇺🇸🇸🇾 Администрацията на американския президент Джо Байдън заяви във вторник, че ще признае и подкрепи ново сирийско правителство, което се откаже от тероризма, унищожи запасите от химически оръжия и защити правата на малцинствата и жените.

Държавният секретар Антъни Блинкен каза в изявление, че САЩ ще работят с групи в Сирия и регионални партньори, за да гарантират, че преходът от сваленото правителство на президента Башар Асад протича гладко.

Той не посочи конкретно с кои групи ще работят САЩ, но Държавният департамент не изключи разговори с основната сирийска бунтовническа група, въпреки определянето ѝ като терористична организация.

Квалифицираното обещание за подкрепа за Сирия след Асад идва в момент, когато Съединените щати атакуват силите на Ислямска държава, за да се опитат да спрат повторното възраждане на групировката и превръщането ѝ в международна заплаха и поддържа подкрепа за Израел, докато силите му провеждат свои собствени операции в Сирия.

Внезапното сваляне на Асад принуждава отиващата си администрация на президента Джо Байдън да маневрира деликатно в поредния нестабилен момент в Близкия изток, докато новоизбраният президент Доналд Тръмп настоява Съединените щати да стоят настрана от битката.

Блинкен каза, че сирийците трябва да решат своето бъдеще и че другите страни трябва да „подкрепят приобщаващ и прозрачен процес“ без да се намесват.

„Съединените щати ще признаят и ще подкрепят напълно бъдещо правителство на Сирия, което ще бъде резултат от този процес. Ние сме готови да предоставим цялата необходима подкрепа на всички разнообразни общности и избирателни райони в Сирия“, каза Блинкен.

Правителството на Асад се срина през уикенда по време на светкавичната офанзива, водена от ислямистката групировка Хаят Тахрир ал-Шам, известна като HTS, определена от Съединените щати като „чуждестранна терористична организация“ през 2018 г.

Държавният департамент заяви, че ще преразгледа това определяне, ако групата предприеме стъпки, за да отмени причините за това, но посочи, че самият списък не забранява дискусиите между членове на групата и официални лица в САЩ.

Представителят от Флорида Майк Уолц, когото Тръмп избра да служи като негов съветник по националната сигурност, каза, че няма да прави нищо за HTS и нейния лидер Абу Мохамед ал-Джулани.

„От една страна обаче, той, поне досега, не обезглавява служители на бившия режим на Асад или не ги обесва на мостове. Изглежда, че седят и говорят, което е много, което е добър първоначален първи знак“, заяви Уолц в интервю за Fox News.

„Но президентът Тръмп и нашият екип наблюдават много внимателно и ние също наблюдаваме много внимателно десетките хиляди бойци на Ислямска държава и техните семейства, които все още са държани в лагери от времето, когато президентът Тръмп в първия си мандат изчисти и унищожи халифата“, посочи той.

Тръмп написа в социалните медии през уикенда, че Съединените щати трябва да стоят настрана от конфликта, отбелязвайки, че „ТОВА НЕ Е НАШАТА БОРБА“.

САЩ започнаха в неделя едно от по-големите си нападения срещу лагерите и оперативните сили на Ислямска държава в сирийската пустиня, докато се опитват да попречат на групировката да се възстанови в този турбулентен период. Около 900 американски войници са разположени в Сирия, за да противодействат на групировката.

Главнокомандващият на САЩ за Близкия изток беше в Сирия във вторник, където се срещна със съюзниците от Сирийските демократични сили (SDF) в няколко бази, съобщиха от Централното командване на САЩ (CENTCOM). Армейският генерал Ерик Курила посети военните командири и войски на американската армия, както и водените от кюрдите милиции.

Централното командване заяви, че Курила е получил „оценка на мерките за защита на силите, бързо развиващата се ситуация и продължаващите усилия да се попречи на Ислямска държава да използва настоящата ситуация“.

Байдън подготвя нова военна помощ за Украйна на стойност 725 милиона долара

📸 Снимка: Adri Salido/Anadolu via Getty Images

🇺🇸🤝🇺🇦 Администрацията на президента Джо Байдън подготвя нов оръжеен пакет за Украйна на стойност 725 милиона долара, съобщиха двама американски служители в сряда, в стремежа си да подкрепи правителството в Киев, преди да напусне президентския пост през януари.

Според служител, запознат с детайлите на плана, президентската администрация планира да достави различни противотанкови оръжия от запасите на Пентагона, за да спре настъплението на руските войски, както и противопехотни мини, ударни дронове, преносими зенитно-ракетни комплекси FIM-92 Stinger и боеприпаси за високомобилните артилерийски ракетни системи M142 HIMARS.

Също така се очаква пакетът да включва касетъчни боеприпаси, които обикновено се съдържат в управляемите реактивни снаряди за залпов огън (GMLRS), изстрелвани от пусковите установки на HIMARS. Съдържанието и размерът на пакета може да претърпят промени в следващите дни преди очаквания подпис на Байдън.

Подобен ход ще отбележи рязък скок в размера от неотдавнашното използване от Байдън на т.нар. Presidential Drawdown Authority (PDA) – механизъм, който упълномощава президента в извънредни ситуации да прехвърля отбранителни артикули и услуги директно от запасите на Пентагона без да е необходимо одобрение от Конгреса.

Последните известия за PDA варират в размер между 125 и 250 милиона щатски долара. Байдън има около 4 до 5 милиарда долара в PDA, вече разрешен от Конгреса, който се очаква да бъде използван преди новоизбраният президент републиканец Доналд Тръмп да встъпи в длъжност на 20 януари догодина.

Съединените щати не са изнасяли противопехотни мини от десетилетия и използването им е спорно поради потенциалната вреда за цивилните. Въпреки че повече от 160 държави са подписали договор, забраняващ използването им, Киев ги поиска, откакто Русия започна пълномащабната си инвазия, а руските сили ги използват широко по дългата повече от 1000 километра фронтова линия.

Наземните мини, които ще бъдат изпратени в Украйна, са „неустойчиви“ противопехотни мини, със система за захранване, издържаща само за кратко време, след което мините стават несмъртоносни. Това означава, че – за разлика от по-старите класически противопехотни мини, те няма да останат в земята, заплашвайки живота на цивилните за неопределено време.

Руските сили продължават да напредват в източната част на Украйна с най-бързите си темпове от първите дни на инвазията през 2022 г. През последния месец те са завзели територия, приблизително равна на половината от площта на Лондон, съобщиха анализатори и военни блогъри по-рано тази седмица.

Съединените щати очакват от Украйна да използва мините единствено на собствената си територия, въпреки че Киев се е ангажирал да не ги използва в райони, населени с цивилни.

В сряда новоизбраният американски президент Доналд Тръмп посочи Кийт Келог, пенсиониран генерал-лейтенант, представил му план за прекратяване на войната в Украйна, за свой специален пратеник за конфликта. Бързото прекратяване на войната беше едно от ключовите предизборни обещания на Тръмп, въпреки че до този момент той избягва да коментира как смята да го направи.

Белия дом призова Украйна да свали наборната възраст до 18 години.

Военнослужещ от Въоръжените сили на Украйна по време на участие във военни учения на полигон в Черниговска област, Украйна, 22 ноември 2024 г.
📸 Снимка: REUTERS/Maksym Kishka

🇺🇸🤝🇺🇦 Белият дом заяви, че е необходимо Украйна да мобилизира още военнослужещи за войната срещу Русия, включително чрез намаляване на наборната възраст, справяйки се с липсата на жива сила, а не на оръжие е най-неотложният проблем за въоръжените сили на страната.

Украинските власти трябва да свалят долния праг на мобилизационна възраст от 25 на 18 години. Само така ще бъде възможно да се изгради така необходимия набор от свежи военнослужещи, с които да бъде извършвана ротация на предните линии.

Това съобщение вероятно е най-ясният сигнал до момента за безпокойството, което е обхванало Съединените щати и техните съюзници по отношение на нежеланието на Зеленски да набира по-млади войници. Президентът на Украйна многократно е отхвърлял предложението за понижаване на наборната възраст – идея, която беше прокарана от съюзниците в отговор на искането му за сигурност и икономически гаранции, съдържащи се в неговия „план за победа“ на страната.

С по-малко от два месеца на разположение до края на мандата, администрацията на Байдън също се опита да укрепи максимално военния капацитет на Украйна, преди новоизбраният президент Доналд Тръмп да поеме управлението.

Тръмп обеща да прекрати бързо войната и дори самият Зеленски заяви, че конфликтът трябва да приключи през следващата година. Все още обаче не е ясно как ще се развие всичко това, докато руските въоръжени сили настъпват бавно, но методично по дължината на целия фронт.

Служителят на Байдън заяви, че в последните дни администрацията има за цел да осигури хиляди артилерийски снаряди и ракети, както и стотици ракетни прехващачи, бронирани машини и други средства, използвайки финансиране, което вече е било отпуснато от Конгреса. Тази помощ следва милиарди долари във военно оборудване, което беше отпуснато от Вашингтон и съюзниците му за тези почти три години на пълномащабна война.

В резултат на това, каза служителят, най-неотложната нужда за войната в момента е генерирането на личен състав повече жива сила, а не оръжия или боеприпаси.

Украйна твърди, че все още се нуждае от оръжия и оборудване за настоящите си военнослужещи. Зеленски каза в реч на 19 ноември, че министерството на отбраната трябва да създаде стимули за граждани под 25 години да се присъединят към военните усилия на Киев, но многократно повтори, че няма планове за промяна на наборната възраст.

„Нека да няма спекулации, държавата не се готви да намалява мобилизационната възраст“, категоричен бе той.

Джо Байдън поиска от Конгреса още 24 милиарда долара за Украйна.

Военнослужещи от Въоръжените сили на Украйна се придвижват с бронетранспортьор в зоната на активните бойни действия в Запорожска област, 11 юни 2023 г.
📸 Снимка: Anatolii Stepanov/AFP via Getty Images

🇺🇦🤝🇺🇸 Американският президент Джо Байдън поиска от Конгреса още 24 милиарда долара за подкрепа на Украйна и замяна на американските оръжия, изпратени на въоръжените ѝ сили. Според медиите депутатите са получили това предложение на 25 ноември.

Това съобщи американското новинарско издание Politico, позовавайки се на документ на Белия дом. Президентът в оставка иска да добави тези разходи към пакета за правителствено финансиране, който вероятно ще бъде гласуван от конгресмените следващия месец.

Официално във Вашингтон искането на Байдън до Конгреса не беше обявено.

Две трети от исканата сума в размер на 16 милиарда щатски долара трябва да отидат за попълване на американските резерви. Другите осем милиарда са за Инициатива за насърчаване на сигурността на Украйна, в чиито рамки Пентагонът подписва договори с американски компании за въоръжаване на украинските отбранителни сили.

Като един от най-яростните противници на отпускането на военна помощ за Украйна, Майк Лий, републикански сенатор от щата Юта, коментира медийните публикации и разкритикува президента на Съединените щати.

Сенаторът се обяви против предложението му, като призова Конгреса да не предоставя на Байдън „безплатен подарък за по-нататъшно саботиране на мирните преговори“, добавяйки че „всякакви искания на Байдън за финансиране трябва да бъдат отхвърлени“.

За последно американските законодатели одобриха значителен транш от военна помощ за Киев през април тази година, почти девет месеца след първото искане на Байдън. Встъпването в длъжност на 47-ия президент на САЩ Доналд Тръмп е насрочено за 20 януари 2025 г.

Пентагона потвърди изпращането на частни изпълнители в Украйна.

Украински военнослужещи се возят на танк в Сумска област, в близост до границата с Курска област на Руската федерация, 10 август 2024 г.
📸 Снимка: REUTERS/Viacheslav Ratynskyi

🇺🇦🤝🇺🇸 Министерството на отбраната на САЩ потвърди официално отварянето на търгове за частни военни изпълнители, които ще ремонтират военна техника, предоставена на Украйна. Тези, които бъдат избрани за тази работа, ще могат да помогнат с поддръжката и ремонта на оръжия на територията на Украйна.

„Обявихме, че провеждаме търгове за малък брой контрактори, които ще отидат в Украйна, за да помагат с ремонта и поддръжката“, заяви по време на брифинг Сабрина Сингх, заместник-говорител на Пентагона.

Сингх не уточни колко контрактори вече са се присъединили към инициативата, но представител на Пентагона обеща да изясни тази информация в следващите дни.

По-рано стана ясно, че администрацията на Джо Байдън е разрешила на американски отбранителни изпълнители да работят на територията на Украйна за поддръжка и ремонт на оръжия и оборудване, доставяни от Пентагона.

Преди това беше забранено, но с премахването на това ограничение всички процеси ще станат по-ефективни. В Украйна ще присъстват малка част от тези американски изпълнители и те ще бъдат далеч от фронтовата линия, съобщават американски длъжностни лица.

САЩ предоставиха нов пакет военна помощ за 275 милиона долара.

🇺🇸🤝🇺🇦 САЩ предоставят около 275 милиона долара оръжия за противовъздушна отбрана, боеприпаси и дронове в последния кръг от военна помощ за Украйна, съобщи Пентагонът в сряда.

Помощта ще бъде предоставена чрез т.нар. President Drawdown Authority, което означава, че оборудването се изтегля от съществуващите военни запаси на САЩ и се изпраща в Украйна по спешност.

Последният транш от оръжия идва в момент, когато администрацията на президента Джо Байдън се подготвя за прехода към администрацията на новоизбрания президент Доналд Тръмп, който встъпва в длъжност на 20 януари.

Украйна и Русия се стремят да спечелят предимство във войната, тъй като Тръмп обеща да разреши конфликта веднага след встъпването си в длъжност.

Наскоро Белият дом даде разрешение на Украйна да изстреля американски ракети с голям обсег по цели в Русия. Според американски длъжностни лица Украйна е изстреляла осем балистични ракети ATACMS, като само две са били прехванати от руските сили.

Официалният представител заяви, че САЩ все още оценяват щетите от битката, но ракетите са ударили място за доставка на боеприпаси в Карачев, град с около 18 000 души в Брянска област на Русия, според Associated Press.

Във вторник руският президент Владимир Путин намали прага за използване на ядрени оръжия. Москва предупреди Украйна, че използването на армейската тактическа ракетна система, известна като ATACMS, по цели на руска територия може да предизвика силен отговор.

„Не сме изненадани от актуализацията на руската ядрена доктрина. Това е нещо, което сигнализираха, че възнамеряват да направят през последните седмици“, заяви говорителката на Пентагона Сабрина Сингх във вторник. „Това е нещо, което ще продължим да наблюдаваме, но нямаме никакви индикации, че Русия се готви да използва ядрено оръжие в Украйна.“

Белият дом също одобри доставката на Украйна на американски противопехотни мини за укрепване на отбраната срещу руските сили, каза министърът на отбраната Лойд Остин в сряда. Министърът каза, че решението е продиктувано от нарастващата зависимост на Русия от пехотни сили за провеждането на своите атаки, вместо от бронирани превозни средства.

„[Украинците] ги поискаха и затова мисля, че е добра идея“, каза Остин пред репортери, докато пътуваше в Лаос.

Администрацията на Байдън ще трябва да изтегли 7,1 милиарда долара оръжия от запасите на Пентагона през следващите два месеца, за да изразходва всички средства, отпуснати за помощ за Украйна, преди Тръмп да встъпи в длъжност.

Това включва 4,3 милиарда долара от законопроекта за чуждестранна помощ, приет от Конгреса по-рано тази година, и 2,8 милиарда долара, които са в счетоводствата като спестявания, дължащи се на преизчисляване на стойността на изпратените артикули от Пентагона.

Сингх отбеляза, че служители на отбраната работят неуморно, за да получат Украйна това, от което се нуждае.

„Ангажирани сме да използваме пълномощията, които Конгресът ни е предоставил“, каза тя. „Единственият начин, по който можем да направим и това, е да се уверим, че нашите запаси са напълно запълнени и заредени. Тъй като запасите ни продължават да се зареждат с оборудване и възможности, които са необходими, ние изтегляме от тях и ги изпращаме в Украйна.“

САЩ са предоставили около 60,7 милиарда долара военна помощ на Украйна откакто руската армия нахлу в страната на 24 февруари 2022 г.

🔍 Ето и пълният списък със съдържанието на текущия транш:

▪️ Боеприпаси за високомобилни артилерийски ракетни системи (HIMARS);
▪️ 155 мм и 105 мм артилерийски боеприпаси;
▪️ 60 мм и 81 мм минометни снаряди;
▪️ Безпилотни летателни системи;
▪️ Противотанкови системи BGM-71 TOW, Javelin и AT-4;
▪️ Малки оръжия и боеприпаси;
▪️ Оборудване и боеприпаси за разрушаване;
▪️ Химическо, биологично, радиологично, ядрено защитно оборудване;
▪️ Резервни части, спомагателно оборудване, обучение и транспорт.

Съединените щати ще продължат да работят заедно с около 50 съюзници и партньори чрез контактната група за отбрана на Украйна и свързаните с нея коалиции за способности, за да изпълнят спешно необходимите изисквания на бойното поле на Украйна и да се защитават срещу руската агресия.

Американски законодатели призоваха Байдън да разреши на Полша да сваля руските ракети над Украйна

Военнослужещи от армиите на Полша и САЩ се разхождат до мястото на пускова установка на зенитно-ракетен комплект Patriot за устна демонстрация на нейната работа и способности в близост до Дравско Поморские, Полша, през 2018 г.
📸 Снимка: Spc. Aaron Good/Michigan Army National Guard

🇺🇸🇺🇦🇵🇱 Двама законодатели от Камарата на представителите на САЩ отправиха двупартиен призив към президента Джо Байдън да позволи на Полша да сваля руски ракети във въздушното пространство на Украйна. Това съобщи американският всекидневник The Hill на 30 октомври.

Републиканецът Джо Уилсън и Стив Коен, съответно председател и високопоставен член на Хелзинкската комисия на САЩ, отправиха призива в писмо, видяно от информационното издание.

„Въпреки продължаващата ескалация на Русия чрез хибридна война – нарушения на въздушното пространство, атаки срещу критична инфраструктура и усилия за дестабилизиране на демократичните институции – ние се поколебахме да се изправим решително срещу тези заплахи, позволявайки на Русия да води война срещу алианса с минимални последствия“, заявиха те.

„В този контекст искането на Полша за прехващане и неутрализиране на ракети над Украйна е едновременно необходимо и спешно като механизъм за подкрепа на Украйна и защита на предната линия на границите на НАТО.“

Възможността Варшава да сваля руски ракети, насочени към Полша през Украйна, беше изложена през юни в подписано полско-украинско споразумение за сигурност.

Докато тогава полският външен министър Радослав Сикорски заяви, че въпросът все още е обект на дискусии, министърът на отбраната Владислав Косиняк-Камиш обясни, че за подобна стъпка ще е необходимо съгласието на всички държави-членки на НАТО.

Тогавашният генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг се противопостави на подобен ход и настоя, че алиансът „няма да участва в този конфликт“. Неговият наследник Марк Рюте все още не е коментирал публично въпроса.

Сикорски преразгледа въпроса през септември, когато заяви, че подкрепя свалянето на руски ракети в Полша, предупреждавайки за потенциална ядрена катастрофа. Той изтъкна законното право на Полша да сваля руски ракети и дронове, които навлизат във въздушното ѝ пространство.

„Русия вече не може да ни диктува как да защитаваме собствената си страна. Имаме както конституция, така и призната в международното право защита на въздушното ни пространство“, категоричен бе Сикорски.

Той предупреди, че руска ракета може да удари украинска атомна електроцентрала, като се позова на катастрофата в Чернобил през 1986 г., довела до изтичане на радиация в Украйна и Беларус, и подчерта, че съществува реална опасност подобна ядрена катастрофа да засегне и Полша.

„Мисля, че трябва да помогнем на Украйна да защити ядрените си електроцентрали срещу такива заблудени руски ракети“, заключи той.